Южнокорейската традиция повелява масажистите да са напълно слепи . Това е така, откакто Южна Корея е нападната от японската армия през 1913 г. По това време е установено, че само слепи хора могат да практикуват тази професия. По-късно, през 1946 г., този закон е отменен от представители на следвоенното правителство на Съединените щати в азиатската страна. Въпреки това, хората с увредено зрение отново получават изключителни права върху професията през 1963 г.
Този закон предоставя на слепите хора правна автономия и сигурността на стабилна и безопасна заетост . От друга страна, съществува тежкото положение на „неоторизирани“ масажисти, които са напълно способни. Много от тези „подземни масажисти“ са принудени да се занимават с професията поради глад и нуждите на себе си и на семействата си. Глобите за тези терапевти, считани за престъпници, са много високи, достигайки прекомерни суми от 450 до 4,500 долара, и те рискуват да прекарат до три години в затвора, само защото практикуват професия, която не е разрешена съгласно южнокорейското законодателство.
"Легалните" масажисти не са в състояние да отговорят на търсенето на масажи, генерирани от азиатската държава, въпреки че не е направено нищо за модифициране на противоречивия закон. "Нелегалните" са много повече - в брой - от техните "законни" връстници, достигайки приблизително 120,000 25 субекта. Парк, масажист, който действа от XNUMX години, облекчавайки болката с ръцете си, казва: „Сърцето ми се разбива, когато мисля, че това, което правя всеки ден, това, което смятам за свое призвание, е престъпление. Ние не се опитваме да крадем работни места от слепи, ние просто искаме да споделим пазара. Искаме да живеем като нормални граждани, а не като престъпници.
Иронията и противоречието на конституцията на Южна Корея се крият в това, че тя предлага на гражданите свободата да избират работа, като същевременно постановява, че държавата е задължена да защитава и осигурява по-добро качество на живот на своите граждани с увреждания. Очевидно е избран лесен, но погрешен път, който въпреки това може да бъде разрешен. В момента, както и от 2003 г. насам, законът е породил много противоречия и конфликти между двете групи масажисти.
През 2006 г. съд призна, че ограничаването на неслепи хора да упражняват тази работа е дискриминационно. Протестите не чакаха. Много слепи масажисти скочиха от сгради и мостове в знак на протест, което доведе до смъртта на двама от тях. Двете страни продължават и до днес, настоявайки за нов закон, който да удовлетвори участниците. Обзалагаме се, че не сте знаели тази любопитна история за корейските масажисти. След като вече знаете, смеете ли да си направите масаж?