Ако има нещо, с което Испания е пълна, това са църкви и манастири, нали? Ами, в Арагон откриваме този, който виждаме на снимката: Кралският манастир Сан Хуан де ла Пеня , красив арагонски манастир.
Този манастир е наистина особен поради това къде се намира и защото в него има и много погребани арагонски царе. Нека да го опознаем заедно.
Кралски манастир Сан Хуан де ла Пеня
Както споменах по-горе , той се намира в Арагон , една от автономните общности на Испания, историческо кралство, което се простира през планинските вериги на Иберийската система, долината на Ебро и Пиренеите. Намира се в северната част на страната и граничи с Франция.
Манастирът се намира в Ботая , малко селце в община Хака, в арагонската провинция Уеска. Някога е бил най-важният манастир в цял Арагон през Зрялото Средновековие, поради което в него се намират гробниците на няколко крале.
Но какъв е произходът му ? Ами, винаги е замесен някакъв поклонник, верен последовател или привидение. В този случай легендата разказва , че благородник на име Вото или Ото ловувал по тези земи, когато видял елен. Той го преследвал и в преследването паднал от скала, но по чудо и мистериозно нито той, нито конят му били ранени. Напротив, те се приземили леко на твърда земя.
Там, в дъното на пропастта, той видял пещера и вътре намерил тялото на отшелник на име Хуан де Атарес. Изумен и впечатлен от преживяното, той се завръща в Сарагоса, продава притежанията си, убеждава брат си да отиде с него и заедно в крайна сметка те са новите отшелници на пещерата. По-късно, заедно с християнските войници, те стават свидетели на назначаването на Гарси Ксименес за каудило, на повторното завладяване на земите от мюсюлмански ръце и на запаления кръст върху дъба от черница на Собрарбе.
Но отвъд легендата, най-важната строителна работа, която бележи началото на манастира, всъщност започва през 1026 г. по заповед на Санчо Велики, крал на Памплона от 1004 г. до смъртта му през 1035 г. Години по-късно друг крал, Санчо Рамирес, го поверява на монасите от Клуниак и той започва да приема сегашния си вид. За съжаление, не всички тези сгради са оцелели до наши дни, но това, което е останало, е достатъчно, за да се види, че е бил и е чудо.
Манастирският комплекс е сгушен под масивна скала , създавайки впечатляваща и единна сцена. В рамките на манастирския комплекс се намират красиви елементи като църквата в предромански стил , стенописите от 12-ти век на Свети Дамян и Свети Козма и, разбира се, Кралският пантеон и Пантеонът на благородниците . Тук се намират и романският манастир , готическият параклис „Свети Викториан“ и църквата, осветена през 1094 г.
Първоначалният тласък дошъл от Санчо Велики и по този начин, през следващия век, манастирът се разраснал, разширявайки се с нови сгради. Арагонските крале започнали да го избират за последно място за почивка, което увеличило престижа му и, естествено, донесло повече богатство, дарено от аристокрацията. Значението на манастира обаче преживяло своите възходи и падения през следващите векове. Много дарения били преустановени, някои съкровища били загубени, натрупали се дългове, възникнали пожари и в крайна сметка манастирът запачкал дейността си.
Всъщност, пожар през 1675 г., продължил цели три дни, наложил построяването на нов манастир, тъй като оригиналният бил направен необитаем. Новата сграда била построена на равнината Сан Индалесио, поляна върху масивна скала. Строителството продължило до 19 век и няколко души ръководели проекта, но общоприето е, че най-влиятелната фигура в оформянето на характера на мястото е архитектът Мигел Хименес от Сарагоса.
Резултатът е симетричен комплекс с множество манастирски галерии и силно рационална пространствена организация . Бароковият стил блести върху фасадата на църквата, със своята сложна растителна декорация и фигурите на трима важни светци: Свети Индалесио, Свети Йоан Кръстител и Свети Бенедикт. Последният е светецът-основател на монашеския орден, който се е практикувал тук.
Сред забележителните събития, случили се тук, е фактът, че на 22 март 1071 г. римският литургичен обред , присъщ на Западната църква, е въведен за първи път на Иберийския полуостров. С други думи, испано-вестготският обред е приключил тук и Арагонската църква най-накрая се е присъединила към папата.
Около 1835 г. монасите напускат манастира и без грижи всичко започва да се влошава. До 50-те години на миналия век мястото е доста запустяло и едва след програма за реконструкция от арагонското правителство е възстановено до предишната му слава.
Днес в Кралския нов манастир Сан Хуан де ла Пеня се помещават Интерпретационният център на Кралство Арагон, къща за гости и Интерпретационният център на манастира Сан Хуан де ла Пеня . И трите трябва да посетите.
Задължително място за посещение е Манастирският интерпретационен център , предлагащ фантастично преживяване. Посетителите се разхождат из уникална структура, построена в самия манастир, върху стъклен под, който им позволява да видят как е изглеждал манастирът в миналото и различните фази, през които е преминал: трапезарията, винарската изба, кухнята, помещенията за прислугата и килера. Всичко е обзаведено с предмети от епохата, включително мебели и манекени на монаси. Информационни панели и 3D изображения се показват на сензорни екрани.
Интерпретационният център на Кралство Арагон се намира в бароковата църква на Новия манастир. Огромни мобилни екрани прожектират видео по време на обиколката, разказващо подробно за произхода на Кралството и Короната, всичко това е придружено от светлинно и звуково шоу, допълнено от движещи се седалки и други интерактивни елементи. Видеото е с продължителност 45 минути.
И накрая, къщата за гости . Тя е до манастира и е четиризвезден обект . Разполага с 25 двойни стаи (четири от които имат кът за сядане, а една е пригодена за хора с увреждания), ресторант и кафене, зала за събития за 150 души и паркинг за 28 автомобила. Тази къща за гости е открита през 2007 г. и е едно от най-новите попълнения в мрежата от къщи за гости на Арагон.