Долината на Колка
Според открития от пещерни рисунки и каменни инструменти, долината Колка , разположена в Арекипа , Перу , е била обитавана от хиляди години. Културата Уари процъфтява в района, а след нейния упадък там се заселва народът Колагуа от Андските планини. В средата на 15-ти век инките установяват своите складове и постройки в региона. Каньонът Колка е открит през 1951 г. от испанския фотограф и географ Гонсало де Репарас Руис.
Поредица от истории са вплетени около каньона Колка. Една от тях разказва за древен потоп , който залял земята, но флората и фауната, както и хората, били спасени в ковчег. Когато дъждът спрял, водата започнала да се отдръпва и по време на този процес се образували дерета, проломи, скали, потоци и реки, които днес принадлежат към басейна на река Колка. Легендата разказва, че за да са сигурни, че дъждът е спрял, хората пускали кондор няколко пъти; когато той не се връщал, знаели, че е време да стъпят на сушата. Оттогава кондорите живеят в горното течение на каньона.
Друга легенда разказва историята на инките и царевицата на Кабанаконде . В Кабанаконде расте един от най-добрите сортове царевица в страната, а историята му датира от времето на Майта Капак, когато инките откриват, че земята и климатът на равнините Лигуай са идеални за отглеждане на олуко, картофи и киноа. След това той нарежда на хората си от Куско да донесат царевични семена и плугове от злато и сребро. Инките предупреждават жителите, че никой не може да яде реколтата, докато не изминат седем години, като по това време се произвежда изобилие от царевица, което позволява тя да бъде разпределена в другите села в долината Колка.
Повече информация: Арекипа
Снимка: Радио Явари